Накратко: Изхвърлена храна в България е средно 96 кг на човек годишно, или общо 617 000 тона, по последните подадени данни за 2023 г. Близо половината от тези отпадъци идват от домакинствата. Данните бяха представени от Българската хранителна банка на 16 октомври 2026 г. – Световния ден на прехраната.
Колко храна изхвърля България?
Общото количество хранителни отпадъци през 2023 г. е 617 000 тона. За сравнение, по данни на Евростат, цитирани от хранителната банка, в целия ЕС през 2024 г. са изхвърлени 57,9 млн. тона храна – около 129 кг на човек. Сравнението е ориентировъчно, тъй като данните са за различни години.
| Показател | Стойност |
|---|---|
| България, на човек (2023 г.) | 96 кг |
| България, общо (2023 г.) | 617 000 т |
| ЕС, на човек (2024 г.) | около 129 кг |
| ЕС, общо (2024 г.) | 57,9 млн. т |
Кой изхвърля най-много?
Най-голям е делът на домакинствата. Следват производството и преработката на храни, а търговията и заведенията са на трето място.
| Сектор | Дял от хранителните отпадъци |
|---|---|
| Домакинства | 43% |
| Производство и преработка | 25% |
| Ресторанти, обществено хранене, търговия и дистрибуция | 22% |
| Първично производство | 10% |
Защо хората изхвърлят храна?
Проучване на Ipsos сред 1000 души на възраст 18–65 години, проведено между 21 септември и 2 октомври 2026 г., показва, че 51% от домакинствата са изхвърлили храна през последните 30 дни, а 25% го правят поне веднъж седмично. В същото време 63% казват, че активно се опитват да намалят разхищението.
- развалена храна – 49%;
- сготвено твърде много – 33%;
- храната не е изядена навреме – 30%;
- забравени продукти – 26%.
Объркване има около етикетите. 38% от анкетираните смятат, че храна не бива да се яде след срока „най-добър до“, докато едва 36% знаят, че тя често остава безопасна, макар качеството ѝ да се променя. Според изследователите зад разхищението често стоят поредица от малки ежедневни решения.
Какви са целите до 2030 г.?
Рамковата директива на ЕС за отпадъците изисква до 2030 г. хранителните отпадъци да намалеят с 10% в производството и преработката и с 30% в търговията на дребно, общественото хранене и домакинствата.
Какво прави хранителната банка?
През 2025 г. Българската хранителна банка е спасила 486 110 кг храна на стойност над 2 млн. евро, достигнала до 87 941 души чрез 325 организации и социални услуги. От януари до септември 2026 г. са спасени 468 238 кг на стойност 1 976 263 евро – с над 28% повече на годишна база. Предстои и кампания за събиране на храна на 28 и 29 ноември 2026 г. в 10 магазина на търговска верига, партньор на банката.
Какво може да направи всяко домакинство?
Тъй като домакинствата са най-големият източник на хранителни отпадъци, данните от проучването подсказват къде е най-лесно да се постигне промяна: да се готви по-близо до реалните нужди, да се следи какво има в хладилника, за да не се забравят продукти, и да се помни, че след срока „най-добър до“ храната често остава безопасна, макар качеството ѝ да се променя. Тази година кампанията „Не е за изхвърляне“ на хранителната банка се провежда за трети път именно с фокус върху ежедневните навици.
Източници
Снимка: Nick Saltmarsh / Wikimedia Commons (CC BY 2.0)