Накратко: Вечерта на 18 октомври президентът Еманюел Макрон се обърна към нацията след масовите протести срещу високите цени в събота, прераснали в палежи и грабежи в редица градове. Той обеща извършителите да бъдат наказани и да покрият щетите.
Какво се случи?
В събота, 17 октомври, в десетки френски градове се проведоха демонстрации срещу растящите разходи за живот. Те започнаха като ученическо движение срещу условията в училищата и недостига на учители в бедните предградия, но прераснаха в по-широко недоволство от неравенството, съкращенията на публични разходи и поскъпването. По оценка на властите участниците са били около 550 000, а според организаторите – около 800 000.
Повечето шествия бяха мирни, но маскирани групи нападнаха обществени сгради и магазини. В Лимож пожар унищожи голяма част от кметството от XIX век и покривът му рухна; според префекта огънят е умишлено запален. В Лион горя туристическият офис, в Марсилия протестиращи нахлуха във фоайето на кметството, а в Бордо по думите на кмета Тома Казнав са ограбени до 100 магазина. В Париж сблъсъци избухнаха около площад „Република“.
Колко са арестуваните и пострадалите?
Данните се променяха през деня. По информация на CBS полицията е задържала над 1800 души в цялата страна, от тях 855 в парижкия регион. По-късни публикации на The National и Dir.bg съобщават за над 2000 задържани. Министърът на вътрешните работи Лоран Нюнез заяви, че ранените полицаи, жандармеристи и пожарникари са над 500. Един човек е починал от сърдечен удар по време на протеста в Париж, а прокуратурата разследва случая.
Какво каза Макрон?
В телевизионното си обръщение президентът заяви, че никакво социално недоволство не оправдава насилието. „Тази вечер всички изпитваме гняв и срам“, каза той, цитиран от Eurocom.bg и Dir.bg. Макрон разграничи гражданите с основателни искания от групите, извършили вандализъм, и обеща онези, които са рушили и грабили, да възстановят щетите.
Сред обявените мерки са:
- безкомпромисно преследване на извършителите;
- пълна прозрачност при разбора на действията на полицията и анализ на възможни пропуски в разузнаването, възложен на министъра на вътрешните работи;
- държавна помощ за засегнатите общини и бизнеси;
- кризисна група под ръководството на премиера Себастиен Льокорню.
Президентът призна, че тревогите за цените и енергийната криза са основателни, и заяви, че слушането и диалогът не означават слабост или безнаказаност.
Какво следва?
Правителството приписва насилието на крайнолеви групи и на хора, които са се присъединили, за да грабят. Марин Льо Пен заяви, че крайната левица е превзела законните социални искания, а Жан-Люк Меланшон обвини управлението, че е отворило вратата на хаоса, като подчерта, че на привържениците му не им е мястото сред грабителите. Кметовете на Париж, Марсилия и Лион поискаха среща с премиера, а министърът на икономиката Ролан Лескюр обеща подкрепа за пострадалите търговци.
Напрежението идва около половин година преди президентските избори във Франция и показва колко чувствителна е темата за поскъпването в Европа – проблем, познат и на българските домакинства.