България излезе от „сивия списък“ на FATF: какво означава това

Накратко: България вече не е в „сивия списък“ на FATF за страни с повишен риск от пране на пари. Решението е взето на 30 октомври 2026 г. на пленарна сесия в Париж и бе обявено от премиера Румен Радев. Страната беше под засилено наблюдение от октомври 2023 г.

Какво реши FATF за България?

Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) извади България от списъка на юрисдикциите под засилено наблюдение, известен като „сивия списък“. Решението е взето на пленарното заседание на организацията в Париж в петък, 30 октомври. За него премиерът е бил уведомен от министъра на правосъдието Найден Николов, а правителствената пресслужба разпространи обръщението на Радев към гражданите малко след 17:00 ч.

Промени в списъка се правят с консенсус между членовете на FATF, сред които са САЩ, Великобритания, Европейската комисия, Китай, Япония и Индия. Списъкът се актуализира три пъти годишно.

Защо България беше в „сивия списък“?

Страната беше поставена под засилено наблюдение на 27 октомври 2023 г. заради стратегически слабости в системата за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. В основата бяха констатации от оценка на експертния комитет MONEYVAL към Съвета на Европа, чийто доклад беше публикуван през 2022 г. след проверка на място през септември 2021 г. Месеци наред България беше единствената държава от ЕС в списъка, редом с юрисдикции като Монако, Ливан, Кения и Виетнам.

Как стигнахме до решението?

Дата	Събитие
27.10.2023	България е включена в списъка под засилено наблюдение
28.05.2024	Обявени са по-високи оценки на България по 10 препоръки
17.06.2026	MONEYVAL приключва 5-и кръг: България покрива всички 40 препоръки на ниво „съответства“ (13) или „до голяма степен съответства“ (27)
юни 2026	FATF приема предварително, че планът за действие е до голяма степен изпълнен, и одобрява проверка на място
30.10.2026	Окончателно решение за изваждане от списъка

По данни на Министерството на правосъдието, цитирани от БТА, оценките са подобрени в области като конфискацията, санкциите, кореспондентското банкиране, правната помощ и надзора над неправителствени организации. Според официално изявление на FATF, цитирано от БНР, София е приела национална стратегия срещу прането на пари и е засилила контрола върху високорисковите парични преводи.

Какво означава това за вас?

Самият „сив списък“ не налага автоматични забрани, но финансовите институции по света го използват като фактор при оценката на риска. На практика това означава, че преводите и сделките с участие на България се проверяват по-внимателно от чуждестранни банки и партньори.

Според премиера Радев излизането от списъка трябва да доведе до:

по-бързи и по-лесни плащания от и към чужбина, без допълнителни проверки или откази от чуждестранни банки;
повече доверие, инвестиции и работни места;
по-добра защита на хората и бизнеса от онлайн и телефонни измами;
по-малка сива икономика.

Това са очаквания на правителството, а реалният ефект ще зависи от това как банките и инвеститорите ще преоценят риска. Ако често получавате или изпращате пари в чужбина, промени в процедурите на вашата банка може да не настъпят веднага. Темата за измамите остава актуална и след решението – вижте например предупреждението на КФН за фалшиви профили, предлагащи инвестиции, както и случая с хакерската атака срещу Binance.

Какво следва?

Радев определи решението като стъпка към членството на България в ОИСР и заяви, че правителството ще продължи да укрепва системата срещу корупцията и прането на пари, за да бъдат резултатите трайни. В бъдеще страната ще продължи да бъде оценявана в редовните кръгове на MONEYVAL.

Източници

Снимка: Nenko Lazarov / Wikimedia Commons, CC BY 2.5