Накратко: Търговски дефицит на България от 8,07 млрд. евро за първите осем месеца на 2026 г. отчитат предварителните данни на НСИ от 12 октомври 2026 г. Вносът расте по-бързо от износа – с 14,5% срещу 10,0% на годишна база, като най-силно се увеличава вносът от държави извън ЕС, особено от Турция и Китай.
Какво показват данните за август?
През август 2026 г. България е изнесла стоки за 4032,2 млн. евро, с 20,7% повече спрямо август 2025 г. Вносът е 4710,9 млн. евро, или с 21,3% повече. Така месечното салдо е отрицателно с 678,7 млн. евро. В търговията с другите държави от ЕС страната има излишък от 240,1 млн. евро, но с трети страни дефицитът е 918,8 млн. евро. Вносът от държави извън Съюза е нараснал с 36,8% за година.
Как изглеждат осемте месеца като цяло?
| Януари–август 2026 г. | Стойност | Промяна на годишна база |
|---|---|---|
| Износ – общо | 31 176,8 млн. евро | +10,0% |
| Износ за ЕС | 20 289,2 млн. евро | +13,2% |
| Износ за трети страни | 10 887,6 млн. евро | +4,4% |
| Внос – общо | 39 250,5 млн. евро | +14,5% |
| Внос от ЕС | 21 032,7 млн. евро | +6,4% |
| Внос от трети страни | 18 217,8 млн. евро | +25,6% |
| Търговско салдо – общо | -8073,7 млн. евро | – |
Над девет десети от общия дефицит – 7330,2 млн. евро – идва от търговията с държави извън ЕС. С партньорите в Съюза салдото е на минус 743,5 млн. евро.
С кои страни расте дефицитът?
Най-голям е отрицателният баланс с Турция – 3173,3 млн. евро. Вносът оттам е нараснал с 33,7% до 5074,9 млн. евро, докато износът е спаднал със 7,0%. На второ място е Китай с дефицит от 2770,0 млн. евро: вносът от страната е скочил с 52,3%, а износът за нея – с 41,4%. Отрицателно е салдото и с Казахстан, Бразилия и Чили.
В обратна посока са Обединеното кралство (излишък от 247,7 млн. евро), САЩ (175,8 млн. евро) и Русия (160,4 млн. евро), като вносът от Русия е намалял с 28,9%. Седемте основни партньора извън ЕС – Турция, САЩ, Сърбия, Китай, Обединеното кралство, Северна Македония и Украйна – формират 47,2% от износа за трети страни.
Кои стоки внасяме повече?
Според НСИ нито една група стоки не отчита спад при вноса от трети страни. Минералните горива и смазочните материали остават най-голямата позиция – 4203,4 млн. евро, с 31,7% повече. Вносът на машини и транспортни средства е нараснал с 28,0%, а на сурови материали (без горива) – с 78,5%. При износа най-бърз ръст има при животинските и растителните мазнини (+54,1%) и при горивата (+37,6%), докато износът на храни е намалял с 8,3%.
Как се вписва това в картината на ЕС?
Ръстът на вноса не е само българска тенденция. По предварителни данни на Евростат, предадени от БТА на 16 октомври, ЕС като цяло е отчел дефицит в търговията със стоки с останалия свят от 25,2 млрд. евро през август 2026 г. при 7,5 млрд. евро година по-рано. Енергийният дефицит на Съюза се е увеличил от 24,3 до 31,4 млрд. евро. За януари–август ЕС е на минус 46,1 млрд. евро, докато за същия период на 2025 г. е имал излишък от 76,4 млрд. евро.
Източници
Снимка: kuchin ster / Wikimedia Commons (CC BY 3.0)